Добре дошъл и добре дошла!

Здравей приятелю/ко и добре дошъл/ла!

Казвам се Иво. Можеш да ме наричаш така. Или не, изборът си е твой :-)

Можеш направо да преминеш към статиите или да прочетеш по-надолу защо изобщо създадох този сайт/блог.

Последните няколко години събрах доста знания в областта на личностното развитие и популярната психология. Естествено, за да помогна сам на себе си. Мисля, че успях. Поне в по-голямата част. Но това знание си остава в главата ми. За да не стои просто там и да събира прах, полезно единствено за мен и за няколкото най-близки приятели, с които контактувам, реших да стартирам тази мешавица от блог и сайт, с цел да помогна на колкото хора е възможно повече.

Правило ли ви е впечатление, когато имате проблем от някакво естество, как ви олеква като споделите с някого? Как още докато споделяте, сякаш сами намирате решение? Това е функция на подсъзнанието, което докато говорите намира решение, понеже се опитва да си представи как изглеждате в очите на човека, с който споделяте. Това дава една разширена гледна точка върху проблема. Понякога, даже в повечето случаи, е достатъчно само толкова – да погледнем от друга гледна точка и решението ни се показва.

Понякога обаче нямаме сили да споделим проблема.

Тогава емоцията постепенно се натрупва. След това избухва, независимо дали това е гняв, ревност, самосъжаление, вина или просто тъга. Казвам избухва, защото завладява цялото ни същество. Тогава сякаш комуникацията със съответния човек приключва. Поне на този етап, до следващия контакт, когато сякаш повтаряме същите действия, вече малко несъзнателно. И влизаме в един цикъл, от който нито една от страните не е доволна и натоварва всички участващи.

Например: прибираме се вкъщи при родителите си, за празник или семеен повод и сме решили, че този път няма да се караме с тях. Всичко сякаш тръгва добре, но сякаш има нещо недоизказано. И тогава някой казва “ключова реплика” и цялата емоция, която витае се отпушва. Само няколко секунди след като всичко е вървяло толкова добре изведнъж се случва точно обратното: някой крещи, друг е обиден и мълчи, а някои даже стават агресивни.

Друг пример: с колко колеги или съученици отношенията ви са напрегнати, както се казва “на нож”? И той/тя е започнал/а пръв/ва. И няма да промените отношението си докато той/тя не признае, че е сгрешил/а и не дойде да се извини? Звучи ли познато?

Истината е, че в много случаи сами сме виновни за проблемите си. Да, звучи парадоксално и не искам да обвинявам никого. Възможни са и други варианти естествено, проблеми, в които другите ни забъркват. Но доста често причината се корени и в нашето поведение и отношението ни спрямо другите. И често се увличаме в това поведение и то ни води към все същите стари проблеми, които се повтарят в живота ни. Независимо дали става въпрос за връзки, където сякаш хората се сменят, но все попадаме на неподходящ, който се държи като предишния ни партньор или става въпрос за работа, която непрекъснато сменяме, с надеждата да открием най-накрая подходящата среда за нас, но все попадаме на неразбиращ шеф, дистанцирани колеги, трудни клиенти. Или пък ако имаме собствен бизнес и постоянно сменяме работниците, защото никой не може да достигне “желания стандарт”. Примерите, за които говоря са безброй.

Нали знаете какво е общото във всички горепосочени ситуации? АЗ и единствено АЗ. В уравнението: АЗ се карам с Х, АЗ не съм в добри отношения с Y и АЗ не се разбирам със Z = явно все попадам на такива хора, единствения общ фактор сме ние с нашето поведение и реакции.

Ето, че стигаме отново до темата. За да разрешим този цикъл ни трябва различна гледна точка. Когато избера аз да съм отговорен за моята настояща ситуация, за всичко в нея, дори за нещата, които не ми харесват или от които ме е страх, тогава силата остава в мен и не се разпилява в напразни обвинения по външни хора и фактори. Когато аз съм отговорен, аз избирам! Когато избирам аз, мога да избера да променя всичко и то веднага. Още от днес!

Затова създадох този сайт/блог. Признавам, че технически нямам никаква представа от нещата, и затова моля да ме извините, ако интернет уменията ми не са на ниво, но не мисля, че това е важното в случая. Тук ще можете да намерите отговор на въпросите си. Или поне различна гледна точка.

Или поне интересно четиво сред множесгтвото статии. За усмивки! Усмивката е плод на вдъхновение, плод е на вътрешно състояние и яснота! Вярвам, че тя е във всеки един от нас и ако я открием за света, той става по-добър за нас!

Благодаря , че чете дотук и ти пожелавам успех, щастлив живот и много усмивки. Надявам се този сайт да ти бъде полезен.

Поздрави и усмивки!



17 февруари 2013, неделя